Жанкарлос Канела и Габи Еспино представиха ексклузивно за списание "People en Espanol" първите снимки на своя син Николас и разказаха интересни и емоционални случки за първите дни от раждането му.
Певецът, който е наистина луд по сина си, заяви че не може да спре да го гледа. "Как се промени животът ни след появата на Николас? Бих казал, че е очевидно, че се е променил, но за добро. Има по-малко време за сън и повече умора, но това е една съвсем приятна умора", споделя той. Жанкарлос разкри, че сега той, Габи и Ориана са станали един страхотен екип, който се грижи за малкия, и че дъщеричката на Габи им помага много.
"Животът ти се променя напълно, но за добро", подкрепя го Габи, "появата
на едно дете променя всичко за теб, сега ти живееш за него, вече не
мислиш само за себе си, на първо място са те (децата), даваш живота си
за тях."Жанкарлос разкри, че първият ден след раждането на Николас е бил истински кошмар, но все пак са успели да оцелеят. "Беше си истинско предизвикателство. Габи от една страна с болки, бяха я отворили напълно за два часа, за да извадят бебето (раждането е било с Цезарово сечение), и тя плачеше от болка, в този момент влиза сестрата, която не говори испански и трябваше да превеждам, за да разбере какво става, докато в същото време се опитвам да преобуя Николас. Досега не ми се бяха случвали подобни неща и не знаех какво да направя. Казах си "Боже мой, какво по дяволите да правя?", но оцеляхме".
Запитана за най-хубавия подарък, който им е направил живота, Габи
отговори, че това са децата, "защото най-истинската любов, тази която
остава за цял живот, е към едно дете, и от едно дете към неговата майка
или баща. Да имаме Николас за мен е най-важното нещо, което ми се е
случвало в живота. Сега за втори път"."Когато го видях за първи път", разказва Жанкарлос, "кълна ти се, че всички ми бяха разказвали различна версия, че когато видя сина си за първи път ще плача, че няма да мога да спра да плача. Тя ми каза, че ще плача, всички ми казваха, че ще плача. Имаше и такива, които ми казваха, че ще се смея прекалено много, че няма да мога да спра да се смея от нерви. А аз не реагирах. Когато видях сина си за първи път нито плаках, нито се усмихнах, нито се смях, не реагирах по никакъв начин, не можах да изразя с нищо това, което чувствах в онзи момент. Сякаш бях изпаднал в шок и не можех да реагирам изобщо."
No comments:
Post a Comment